"... За истините най-фаталната беда
е да мълчат, а не – да са нечути."
Роден е на 6 март 1955 г. в гр. Шабла. Завършил е Шуменския университет "Константин Преславски".
Приживе Издателска къща "Няголова" издава стихосбирката му "Прегръдка за палача"/1992/ , а година по-късно "Пилигрим". Отиде си от нас през 1993 г.
Прекрасен поет. Не е много известен, но определено заслужава внемание. Първият, който го презнава и поощрява е Дамян Дамянов.
На скоро издадоха посмъртно негова стихосбирка с непубликувани стихове. Стихосбирката е част от поредицата Славянска прегрътка.
ЛЮБОВ
На изкуството само – прилична е тя:
избуява в душата – коси я плътта...
На безумството само – роднина е тя:
нелогично дори –
в тях искри мъдростта...
На надеждата само – подвластна е тя:
през деня – по очи,
на криле – през нощта...
На вселената само – връстница е тя:
по рождение не –
по властта над смъртта.
РАЗПЯТИЕ
В гърдите на летели като камък
чучулиги
бера червени рози – за букета...
За панделка, с която да го вържа,
ще ми стигнат
езиците на славеите в клетки...
Какво, че близките ми
нямат празници наскоро! –
На себе си ще ги даря: сърцата –
с Икар да тръгнат пак;
езиците –
с Орфей да спорят.
... Великденът не е на точна дата.
