На юг,след сънените приливи,
залязващата вечер
е очакване -
коприната от синьото
в косите ми,
покрила
с формите си мрака…
На юг – до сънените приливи
са твоите очи
и вятъра,
подгонил нощем
из върбите
дъга от юли,
спряла в лятото…
-----
От вълнолома идва мрачината -
след късния следобед…тихомълком.
Протяга рамо
до пазача в мене. Сънуват
жълтото око
на фара
останалите стъпки
в калдъръмите…
А лодките са бели многоточия
от мисълта за лунната пътека.
( На юг жадуват сънените приливи
брега на твоето очакване…)
Коприната на вечерта
е скрила спомени.
И шепата звезди у мен.
И пристана…
Там утре
влюбени бездомни
ще се целуват
На Джулая…
в синьото.
