Ванилия
Двамата бяха толкова добри приятели,че прекарваха почти целия ден заедно. Споделяха си всеки миг. Когато бе тъжна, намираше утеха при него. Топлите пргръдки винаги успяваха да стопят сълзите, а шегите и закачките връщаха лъчезарната й усмивка. Той бе толкова близо до сърцето й. Чувстваше го като брат.
А той... изведнъж започна да не отговаря на обажданията. Всеки път казваше, че не е чул телефона си или измисляше нещо друго. Бе го обзело едно чувство- той не знаеше какво е. Страхуваше се от последствията. Бе решил в петък да й каже. Нямаше представа как ще реагира тя.
И ето, че петък дойде. Утринта бе свежа- тъкмо бе валяло. Слънцето се усмихваше от всяка капчица роса. Въпреки прохладата той се чувстваше задушен. На път към училище мина покрай любимата им градинка. Откъсна най- червената роза, която видя и побърза, за да не закъснее. Докато прескачаше локвите, си спомни как тя обичаше да минава през тях и как винаги цапаше обувките си с кал.
Влезе в двора на училището. Търсеше я с поглед. Видя я на входа и побърза да я настигне. Хвана я за ръка, подаде й розата и каза:
- Извинявай!
Тя го погледна право в очите и видя, че наистина съжалява.
- Ще се видим след училище, нали?
- Да. Както винаги! - отвърна тя с усмивка и се изгуби в тълпата.
Часовете минаваха бавно. Сякаш часовникът не искаше да помръдва стрелките си. Розата стоеше пред нея на чина. Малките капки утринна роса проблясваха нежно под меките лъчи на слънцето.
Докато той седеше в един от часовете,изведнъж улови аромат на ванилия. Тя винаги ухаеше на ванилия. Сега нямаше представа от къде се разнася уханието.
И ето, че последният звънец най- накрая би. Той я чакаше на стълбите. Когато дойде, двамата отидоха на разходка. Решиха да седнат на пейка под дебелата сянка на красиво дърво. Знаеше, че трябва да й даде обяснение за държанието си напоследък. Тя го гледаше с очакване.
- Обичам те! - чу се да казва той. - Просто не знам какво да правя вече. Уморих се да го крия. Кажи нещо... Кажи нещо, моля те!
Тя го гледаше втрещена и не знаеше какво да каже. Не бе очаквала такова нещо от най- добрия си приятел. Изправи се и го погледна с огромно съжаление. За последен път той усети прекрасния й аромат, уханието на ванилия.
Гъсти сиви облаци се бяха надвесили. Заваля...
