След залеза, когато слънцето заспи,
виждам лицето ти, огряно от звезди.
Малки капчици бриз се лепят за нас,
обгръщат ни нежно в този късен час.
И щом погледна в твоите очи,
виждам отново само мечти.
Тишината е най- хубавата музика сега.
Изведнъж, все едно падна звезда...
Усетих устните ти с моите да се сливат,
да ме поглъщат и да ме изпиват.
Не можех да отворя очи-
останалият свят бе пълен с лъжи.
И ето, че трябва да тръгвам,
ето, че момента трябва да загърбвам.
Сякаш вълните теглеха мен,
а той ми шепнеше”Остани до мен...”
И стана студено щом си тръгнах.
Последно сбогом и се обърнах...
„Сбогом, принце, от мечтите ми,
ще се видим ли пак, кажи?
Ще бъдем ли пак сами?
Едва ли...”
радва 
