Да се върнем със теб…още днес.
По следите на лятото…Не е късно -
до там
е неделя Очакване.
Виж, ръката ми как
всички пътища смачка.
Всички стари следи
скрих от тебе…И здрача.
Да се върнем…сега…
Още стъпките пазят
две черти…две тела.
(Там не сме се намразили…)
Нека вън да вали.
И подсвиркват от мрака
пожълтели листа.
Аз в съня си те чакам…
Нека бързат навън…
Сто години нататък.
В мен е жадна река
твоят дъх…Сред листата.
……
Да се върнем. Сега!
Там…в минутата лято.
На брега две вълни,
в топла пяна и вятър,
ще отмиват света
(сто години нататък…)
Да се върнеме, а…само
в стъпките пясък.
Само аз…само ти…
от минутата лятна.
Нека другите вън
да се смеят, да викат.
Да шушукат по нас.
Нека гарите тичат!
Само днес остани…
в моята делнична зима.
------
Някак близо до мен,
след завоя отминал,
твоето лятно лице
в мен потъва…
Със името.
