В сребърното лице
на залива …
с ирис на дъхава селска смокиня,
уличките сякаш са довеяни сламки
от безплътната кожа
на вятъра.
А усуканите ръце на рибарите
в тях изливат
на слънцето мрежите.
После сгъват лятната вечер
под стрехите, надълбоко… Под веждите.
И потъва морето в очите им.
Или заблестява … във виното.
Там, край лодките,
проточили сенки и спомени,
към дворовете сънени…
и към къщите…
рибите бляскат с телата си
като многоточия
по пътеката моя… за връщане…
