Усмивка лека подсладява
една избягала сълза.
И в сърцето пак остават
неизказани слова.
Потърсих думите в съня си,
намирах ги и губех аз,
Позволих наивно на страха си
да отнеме моя глас.
И гледах мълчаливо към небето,
молех ярките звезди -
всичко, скрито във сърцето,
без думи в теб да зазвучи.
Но с мълчание и ти отвърна
на въпроси, незададени от мен.
Невидима верига ни обгърна,
тишината ни постави в плен.
Досег нежен на лъчите
от блестящата над нас луна,
четем единствено в очите
на сърцата неизказани слова.
