/Драскам си./

Заглавие: /Драскам си./ Съб Яну 30, 2010 10:04 pm

Не мога да разбера този тип хора, които ги съветваш как да постъпят, но продължават да правят същото и затъват повече и повече. Говориш й, че това което прави е само падане на тяхното ниво и не заслужава да се унижава, но уви, не!
Някои казват, че каквото си надрубиш, такова ще сърбаш - но не тя не засллужава дори и една сълза заради тези идиоти! Ако можех веднъж завинаги да я измъкна от тази ситуация, но разбира се тя никога не би ми проговорила вече... за жалост. И отново идва мисълта, че ако продължава така се обрича на едно вечно самосъжаление, плач и депресия. Не е лесно да си на 14. А като си помисля, че и аз съм била на толкова!
Кога ли ще мине тая мода и синдром - младите да се депресират?!
Искам да кажа, че никой не заслжава да преживее това. Никой.

Заглавие: Re: /Драскам си./ Нед Яну 31, 2010 1:27 pm

Чувствам се толкова гадно. pale

Днес седеше до мен едно момиче болно от шизофрения. Не прекъснато крещеше и викаше. Не знаех как да постъпя, жал ми беше за нея

Плаче ми се. "Колко мъка има по този свят боже?!" Защо има безброй хора, които се самоубиват от отчаяние. Боли ме само като си помисля. confused

Господи, плаче ми се!

Заглавие: Re: /Драскам си./ Вто Фев 02, 2010 12:25 pm

Чувствам се ужасно глупаво! Писна ми от това сиво ежедневие - от даскало в къщи от в къщи на даскало. Все едно и също. Но най-гадното е, че се чувствам по-сама от всякога! Имам нужда от човека, когато обичам. Да усетя неговата ласка и прегръдка, да е близо до мен, да го целуна, но го няма.
Много ми липсва! Много.
И пак ми се пикае. пфф. Мързи ме да отида до кенефа.
Иска ми се да се махна от този глупав свят - на сивота и апатия. Нещото, което най-много ми тежи, дразни, отегчава и депресира е тази мъчителна сивота!
Господи, ела и вземи всичко това от мен!! Чувствам се слаба..
Аман от тия глупави сериали. Цял ден у нас сериали се въртят. Искам да съм някъде, където да се забавлявам, а не да цикля като тъпанар в къщи. Излиза ми се...

Заглавие: Re: /Драскам си./ Чет Фев 04, 2010 4:00 pm

Днес си стоя цял ден в нас и блея баирите. Не съм на училище, понеже имам "обикновеното при жените".
Страшно много ми се яде нещо сладко, но пък нямам никакви пари. Бяха ми останали някакви два лева, които не харчих в понеделник и ги дадох на майка ми. Компенсирах липсата като ядох някаква сладка царевица.
Освен това ме боли кръстът и когато споделя това с някого получам следното "намажи се с еди-какво си".
а и писна ми от тези глупави сериали!

Заглавие: Re: /Драскам си./ Вто Фев 09, 2010 1:38 pm

Не зная какво да напиша тук. Посто отворих опцията за писане на мнения и...се чудя какво да напиша.Чувствам се уморено, въпреки че имах само 5 часа. Правихме ужасната объркваща контолна по английски :/ Дано отново да не се издъня Smile

Не е истина как ме мързи да стана и да отида да ям, а уж яденето е вкусно. А след малко, когато досадната ми баба се домъкне направо ще ми се отще да я гледам. Понякога се чудя, мога да изпитвам такава непоносимост към някои хора. Защо толкова ме дразнят и лазят по нервите? Може би ако не живеехме в една стая, щеше да е по-добре и да не се дразним една друга, но...? Все още нищо не мога да сторя по въпроса?
Иска ми се да напиша нещо, но не мога (кофти) Shocked

яка емотиконка. Когато я гледам си представям как когато отида в кенефа някаква странна ръка от дупката ще изкочи и ще ме грабне Razz

забавно! Някой всъщност замислял ли се е че може да има кенефни отвличания?! Най-вероятно не. lol!

Съвет към бъдещите терористи: Моля отвличайте жертвите си през кенефа!
Да имаше някого, който да ми даде водаа :/ Пак ме мързи да ставам.
Та като горе заговорих за кенефи, си спомням една история за пак за тоалетни чинии:
Преди няколко годининякакъв се качил на покрива на блока и решил да да бърника в канализацията. Обаче изведнъж изтървал пръта, с който бърникал в отходната тръба и той заседнал в нашия кенеф. И така поради тази причина 2 години произведенето от телата ни понякога не искаше да потъва, или пък потъваше, но отиваше при съседите. Съответно на тях им бе много забавно (накараха ни да сменяме гърне) scratch

В интерес на истината, когато правихме ремонт и слагахме въпросното гърне, не извадихме никакъв прът О.о
Явно е било само легенда Smile

Таам, благодаря, че ме изслуша и дано не съм предизвикала повръщане на читателите си(ако има такива)
Обадетете се!

Заглавие: Re: /Драскам си./ Сря Фев 10, 2010 5:56 pm

Здравей, дневнико или каквото се водиш! Желаеш ли морков?
Имах толкова много неща да кажа, но сега не се сешам за абсолютно нищо. Банално нали?!
А, дояде ми се турска баклава (пак). Последния път ми изтекоха лигите, размотавайки се в Лозенград с майка ми да търсим забутана и ефтина сладкарница под 10 лири килото.
То да тръгнеш да ядеш, ама разни турци те гледат с едни такива жадни погледи, като че ли не са виждали българска девойка! (ама те не могат да ни устоят ) И ти стоиш така и се чудиш на ухилите им физиономии - да те зарибяват ли се опитват или прилагат някаква странна маркетингова политика?!
Иначе имат много хубав локум със най-различни работи! Особено,когато с група в някое магазинче можеш да се вядеш на сладкарските им произведения без да ти кажат нищо! Всички бързат, пререждат се да купуват и не ти обръщат особено внимание, та тогава с удоволствие можеш да се насладиш на работите им. Обичам екскурзиите! (Само да не са с майка ми)

Заглавие: Re: /Драскам си./ Чет Фев 25, 2010 12:53 pm

В момента имам час по информатика. Чакам с нетърпение да бие звънеца. (Дано, дано имам късмета никой да не прочете това, което пиша в момента, поне от присъствуващите в стаята)
Много се радвам, че днес не ни върнаха контролните по Немски Страхувам се до известна степен от оценката - не искам втора двойка! Остава още един учебен ден. Дните се търколят бавно, но все пак се радвам, че ежедневието не е толкова сиво, както преди няколко седмици. Научих някои неща, които промениха мнението ми за някои хора. Някои от тях бяха доста фрапищи но нали това е живота?!

***
Момата до мен се възмущава, че нямало латиница на компютъра. Не можела да си влезе във Фейсбука. Бре, че тревога и трепети..!

Заглавие: Re: /Драскам си./ Пон Мар 01, 2010 9:25 pm

Свекървите са световно зло!!
Апък си мислех, че ме харесва. Аз съм била виновна, едва ли не, че миналата година станало тъй. :/
Невероятно е как дадени хора за секунди ти падат в очите, а други се издигат. Какво нещо е живота! Изминалия месец, беше такъв на обратите. Научих, че мнението ми за две момичета ми е се градяло на основата на присмеха и нападките на група завистливци.
Но описаната случка по-горе наистина ме разочарова и то много. Мислех си, че поне тя е от малкото свекърви, които мисли трезво(прави справка с онзи образ от Косопад).
Моля се да не е някакво подобно чудо, като нея.