Тьм, дето

Там, дето бронята не се поддава
на удара на хладния метал
и приглушено тихо откънтява
притихнал звън, пресипнал – отмалял.

И пурпурът очите озарява –
разбунени рояк искри летят
и пламъкът игрив се отразява
лъчисто син, кристалночист във тях.

Замислени все гледат деловито
очите ти – разискрени слънца.
Златистожълто като зряло жито
сияе ярко в мрака светлина.

Но бронята корава не поддава
под удара на хладният метал.
И ласки, нежности не обещава
духът ти недостъпен, горделив.

Там стройна със осанка на кралица
ти отминаваш с вдигната глава,
богиньо, лъчезарна кат зорница
поспри, послушай моите слова!

Нестихващ зов са – вечен на сърцето –
във приливи разплакана любов.
Там в трепети отмерени което
към твоята душа отпраща зов….

Капризна, своенравна кат русалка
златокоса – свилени коси.
И целомъдра, чиста кат весталка
не чуеш, мила, думите ми ти.

А по тревата сълзи разпилени,
са сълзите на моите очи.
Във призори са плакли натъжени
за своята обич, скъпа, и мечти.

Аз вечно с вяра светла и надежда
ще ти нашепвам своя благослов,
и във очите ти ще се оглежда
сияйно ярка моята любов….

16.07.2010 г.

Страхотно е. Браво.

Много, много добро ^_^
Акоми позволиш само една малка корекция: мисля, че

"И пурпурът очите озарява –
разбунени рояк искри летят
и пламъкът игрив се отразява
лъчисто син, кристалночист в тях."

ще звучи по-добре ако е

"И пурпурът очите озарява –
разбунени рояк искри летят
и пламъкът игрив се отразява
лъчисто син, кристалночист във тях."

(Разбира се, това си е твоето стихотворение и въобще не е нужно да приемаш това като смислено или градивно, още по-малко да се съобразяваш, то е просто предложение.)

Има много искрено звучене, поздравявам те!

Много истинско и красиво ...!!!

Приеми моите адмирации... !