Страх…
Пак е нощ …. И страхът…
Този стар,стар познайник.
С тихи стъпки… На гости ми идва.
Присяда до мен…
Поставя ръка на моето рамо…
И заедно с него…Продължавам нататък…
Към вечното нищо…!
Жалък мит се оказа -мъжката сила.
И някъде в мене дълбоко и скрита остана…
Страхът превръщаме в крадец…
Страхът направи ме подлец…
Страхът превърна ме в предател …
На най -добрия ми приятел...
Уморен съм …Победен съм…От мене самия …
http://www.vbox7.com/play:b777aca7&al=1&vid=1051661 
