БеГе суперстар
Здравейте, аз съм Трум и съм супер звезда. Винаги съм бил известен и популярен сред хората. Харизматичен съм, такова, макар и да не харесвам хризантеми или пък гербери, даже не харесвам и теменужки, което е странно, понеже теменужките са готини по принцип, но някак си не ми допадат, като ги гледам на изкуствена светлина. Харесвам пудра захар.
Разбрах, че ще съм супер звезда от много ранна възраст. Един път изпих литър и половина препарат за почистване в детската градина и всички ме аплодираха. Това беше ключов момент в живота ми – бях център на вниманието. Хареса ми. След това лелката каза на родителите ми, че имам някакъв синдром. Може би точно този синдром ме е определил като човек, който идеално да се вписва в българския елит.
Пак искам да подчертая колко много ме радва, че хората ме харесват и обичат, просто няма нищо по-хубаво от това да видиш свой фен на улицата и той да ти се усмихне и да ти помаха. Вчера, например, един човек ми махна от прозореца на автобус. Мисля, че беше с недъг, понеже видях само средния пръст на ръката му. Това идва да рече, че имам фенове дори и сред неравностойните групи. Стана ми тъжно за този човек, дори малко поплаках, когато се прибрах вкъщи. Както и да е, жестът му ме зареди за целия ден.
Нямам предвид „зареди“ в смисъл на „зареди ми батерията“, защото аз освен от пеене и фитнес разбирам и от електричество – един път ми се случи да пренощувам в трафопост. Едни мои много добри приятели ми спретнаха номер за рождения ми ден, още се смеем от време на време – прекарах около 12 часа във Фарадеев кафез. Как им се хванах на акъла, не знам. Шегаджии.
Освен че съм публична личност и ходя редовно по разни предавания (в повечето случаи поканен), аз отделям голяма част от времето си за личностно усъвършенстване и търсене на духовното в себе си. Даже се записах на курс „Спасете душата си с Цян Калий”, не издържах дълго, понеже този Цян Калий така и не се появи да води някаква лекция – много непрофесионално от негова страна. Малко се разочаровах, понеже хората там бяха много приятни и ми допаднаха по характер – носеха черно и не говореха. Понякога обичам да ходя на кафе с приятелите си и да не си говорим, много е разтоварващо. Като казах приятели, съм длъжен да спомена, че моите са много. Въображаемият ми приятел от гимназията е все още с мен, даже той ме насочи към поп фолк сцената. Чичо ми, пък, е най-добрият ми приятел – той ме научи да свиря на духови инстументи, само не мога да разбера защо настояваше по време на уроците да стоя в скута му. Но това е незначителна подробност, тогава бям малък – на осемнайсет и половина.
Когато славата ми писне, аз захвърлям всички светски ангажименти и отивам на кола маска. Моята козметичка Гери е много добър събеседник, като стане въпрос за дълбоко интелектуални теми. С нея редовно четем списания и вестници и най-вече хороскопи, после ги коментираме. Веднъж четохме разкази на Франц Кафка, по погрешка естествено, но ми хареса разказа за човека насекомо. Ако аз бях насекомо, нямаше да съм пчела, защото щеше да ми се наложи да събирам прах от хризантеми, гербери и теменужки, а както уточних в началото те не ми харесват. Ако наистина бях насекомо, може би щях да съм търтей. Търтеите са готини, има нещо мачовско в тях. Харесвам търтеите.
Довиждане, аз съм Трум, все още супер звезда.
*Трум няма нищо общо с реалността
