Мъдрости търсиш в забравени книги,
А откриваш злоба и страх.
Свободата намираш във стари вериги
И във думата ‘грях’
Омраза и завист таиш във душата,
Прикрита зад знака свещен.
Говориш за рая, а тук на земята,
Поставил си себе си в плен.
За дела непростими, прошката търсиш,
Коленичил отново във храма,
Молитвите казваш, отново се кръстиш,
Прикривайки злоба зад вяра.
Ти искаш да вярваш, дълбоко в сърцето,
Че друг води наште съдби,
А над нас е застанало само небето
И няколко малки звезди.
