Сърце, сърце – ловец на мечти...
Gelert – Жоро Киров
Сърце нещастно и обидено,
сърце ранено и кървящо
безумно си в живота влюбено –
тъй безнадеждно и скърбящо.
Сърце ти мое недолюбено
не ти ли се додея вечно,
сред лабиринт – мечти изгубено,
да се заплиташ безконечно?
Порутения бряг ли си, кажи,
де вълноломът на съдбата
подмолно подкопава и руши
или си пристан на мечтата?
Не умори ли се, сърце, кажи,
да вярваш и да се надяваш
напразно и с щастието си
безкрайно да се разминаваш?
Не спирай, сърце, не спирай, тупти
макар и да си уморено,
не се предавай, не унивай ти
за нищо и дори сломено!
Знам, на съдбата галеник не си,
сърце, нещастно и ранено,
а храненик – подхвърлено дете –
подритвано и унижено!
Но на мечти ловец, сърце, бъди,
ловец на блянове и надежди.
Напразно, моля те, недей скърби
за дни отдавна отшумели.
В живота нищо не е даром, знам,
със труд се всичко завоюва
и рая, мило, рая не е рай,
когато само се бленува.
Не ме предавай, моля те, тупти,
тупти макар и наранено.
Сърце, на всеки божи миг дори
се радвай като за последно...
Мечтай, сърце, ах, моля те, мечтай
и не преставай да мечтаеш,
опито от мечти тупти - играй,
не спирай в радост да сияеш....
