Щом изгревът цял почернее
И луната превърне се в прах,
Сърцето във мен, щом изтлее,
Ще бъда отново сред тях.
Ще ме видиш във пламъци сиви,
Като камък - отвътре студен,
Ще потърсиш мечтите красиви
Изстинали заедно с мен.
Ще ме срещнеш, където прелива
Океанът горещ на сълзите,
Където душите се сливат,
Където умират звездите