Поникнало нейде сред пущинака -
сред камънаци, тръни и бодли,
покълнало в надежда свята
в утрото сред росните треви.
Подрумниче омайно – свежо
окъпано във бисерни сълзи
потрепва то уверено и смело
облъхнато от радостни мечти…
Помахва ни с ръка незрима
за поздрав искрено – сърдечно мил,
със погледа на девата любима
смутило е душевния ни мир…
Попътни ветрове ни пожелало
към щастието – светли върхове.
На щастието във тихата омая
там под сияйно синьото небе,
зове за полети до края -
до сетните ни земни дни ..
И никога не ще се аз разкая,
на себе си не ще да изменя…
и сладострастна забрава
ще трепне сладко в моето сърце.
Подрумничето нежно, мило
навеки ще ми дава то криле.
С надежда светла и красива
ще храни вечно моето сърце…
