Сребърен дъжд вали върху спомени,
По лицето се спуска самотна сълза,
Може би е от болка отронена,
А може би е лъжа, невинна лъжа.
Сутрин отново прогонвам лицето ти
Нахално се връщаш ти през нощта
Светли лъчи озаряват сърцето ми
И те са лъжа, невинна лъжа.
Дните изпращам под маски различни
Прикривам неловко твоите петна
Обещах ти, че няма да те заобичам,
Но беше лъжа, невинна лъжа.
Всички устни след теб са горчиви
Празни мечтите, тъмен съня.
Като истинска обич беше красива
Тази наша лъжа, невинна лъжа.
Сребърен дъжд се излива в мечтите ми,
Но не измива твоите петна
Кълна се – за друга днес са сълзите ми,
Прости ми и тази невинна лъжа.
