Като през спукана чаша изтекох,
изгонен от спомена твой,
уж тръгнал по нови пътеки,
да търся любови безброй,
а застанал отново на пътя,
не мърдам, не дишам, не спя,
от живота нагло избутан
на нищото чак до ръба,
където преливат океани
и ти си сред бури една
за мене не стихваща рана,
за мене безкрайна тъга.