Адрес: Америка. Небраска. Ла Виста.За Митьо Канин. От баща му.
Пиша ти от село туй писмо,
мили сине, майка ти почина!
Взе да вехне, де да знам защо,
от деня, когато ти замина.
И до сетният си земен час
все за тебе, синко скъпи, пита,
сълзи лейше, плачеше на глас
и не спираше да ме разпитва.
Утешавах я, че си добре,
че уж те мързяло да ни пишеш
и поръчал си да кажат, че
по Великден може да си дойдеш.
Майка ти така и не разбра,
че от две години твойте кости
са погребани в Америка,
че затуй не идваш ни на гости.
Чедо, аз сънувах те нощес,
пеленаче малко още беше.
С майка ти надвесени над теб
гледахме в захлас как сладко спеше.
Мичето на чичо ти Иван
дъщерята се омъжи вече,
но къде, ти питай ме, не знам,
казват било някъде далече.
И момчето било е от сой,
много будно, учено – богато
да зарине целият ти бой
можело с пари, книжа и злато.
Но шушукат бил е хаймана*,
прах развий на бащино богатство
и развратник долен при това
занимаващ се с сутеньорство.
Друго ново няма, сине , и,
и защо ли пък аз да ти пиша,
като няма да ме чуеш ти,
за какво ли време си да губя…
Нямам никой, никой нямам, сам съм!
Няма нийде ни една душица,
чедо, да поплачи и за мен,
да пролее и една сълзица…
Кучета го яли тоз живот,
като теб те няма тук при мене…
Кат дърво без корен и без плод
ще кукувам, сине, тук без тебе…
Сбогом и почивай в хладен гроб!
Иде майка ти, ти посрещни я
с радост като чакан дълго гост
и следсмъртно, скъпи, прегърни я…
P. S Ти прощавай, рожбо, че не мога
още да ти дойда аз на гости! [i][u]
