Любими стихотворения

Любов - магическа реалност - Павел Матев

Любов - магическа реалност,
неоскърбени светове,
в които жадно и нормално
сърцето-чудо ни зове.

То търси истина и милост
и в синкавия полуздрач
се смесват най-необяснимо
очакван смях с нечакан плач.

И веят в тръпните дървета
нехайни, неми ветрове.
А в странен климат
по полето
цъфтят заветни цветове.

Най-често във предсънно време
дъжд люляков ще зароси.
Там чуваш честни обяснения
и още вярваш на сълзи.

И накипяла правда има
във жеста, в трепета, в гласа:
или отчаян ще заминеш,
или ще вършиш чудеса.

Ти сън ли си или те има?

Ти сън ли си или те има,
или си утринна звезда,
далечна, но с близко име,
която свети без следа.

Ту засвети,
ту угасне на моята любов лъча,
аз ту те нарека прекрасна,
ту изненадан замълча.

Къде отиваш,
къде изчезна надеждата да бъдеш с мен?
Сърцето ми, тревожна бездна,
живей щастливия си плен.

Мечта ли си или те има?
Ти огън ли си или дим?
Защо си тъй неповторима,
щом този свят е повторим?!

Видях един ден, че младежа,
носещ големите обувки
запълнени с преструвки,
бе различен на манежа.

Погледна тълпите човешки
и макар със дрехи от дъга,
във клоуна пролича тъга
и сега не му беше до смешки.

Изведнъж той се намръщи
и сякаш с някаква умора
към публиката вдигна си взора
и видя хора все едни и същи.

Уж със различна външност,
но всичките сложили маски,
със тъжни и весели окраски,
за да скрият своята същност.

Клоунът видя цирка човешки -
нарисувани усмивки на лице
и сълзи в очите - но не от сърце.
Цирк, пълен с лицемерни грешки,

които би пропуснало само дете,
защото то е по-чисто и различно.
Детето не знае що значи „двулично”,
не умее то интриги да плете.

Тъжен клоунът в хората се взираше -
този тип преструвки му бяха чужди,
за него те бяха мръсни и ненужни.
Тълпите с маски той не разбираше.

И там, във цирка любим,
под на клоуна двете очи,
аз скоро видях да личи
струйка размазан грим.

(От неизвестен автор)

~Мрачни гарвани~
Мрачни гарвани в мрачни одежди
В съня ми размахват хладни криле,
В съня от фрагменти разложена прелест,
Който сън не е всъщност никакъв сън.

Мрачни гарвани в траурни одежди
Внасят в съня ми хладен ковчег –
В съня ми, от който в покварено цвете
възпалено гореше отблясък от теб.

Мрачни гарвани с роби печални
Събуждат ме строго от страшния сън –
Отворих ковчега с премръзнали длани –
Хладна сянка размаха криле.

С леден вятър обгърна душата ми
Мракът, който остана след теб.

~Владимир Воронский~

Коледа или спонтанен аборт

Трябваше да бъде свята тази нощ.
Трябваше домът да стане църква.
Но мъжът внезапно се събуди лош.
Цял ден лошо яде, лошо пи. И лош захърка.

Трябваше жена му да е хубава в нощта.
Трябваше от хубостта й да избухне мракът.
Но за друг помисли и внезапно погрозня.
Тя не яде и не пи. Но грозно плака.

Трябваше и двамата да са спасени от въпрос:
Кой да се изправи утре пред детето?
Но е късно... И синът им - нероденият Христос
с кървави криле зашляпа към небето.
Камелия Кондова

» Любими реклами
» Любими притчи и разкази
» Имам три любими...
» Любими филми
» Любими и скучни часове