Тези макови полета
в паметта…между два отскока
на махалото.
Скрити в сенки край жени от Арл.
Или в сляпото око на дявола…
Някъде след чашата абсент
с жълтите звезди над Ейм заспива
каменната църква на Винсент.
С всички улици и ниви…
В белите обувки на нощта
спи като сирак водата.
Няма път . И само от звезди
прах посипва есенният вятър.
Starry night…А моите очи
търсят още в теб, Винсент луната.
Сляпата , превързана луна
в твоето последно лято…
Дните ти навярно са у мен –
с това пътуване тъй светло. И човечно.
Аз съм скитникът от Йолкос до Ламер.
И рисувам твоите слънчогледи.
Така и ще осъмне в този свят-
от starry night до мъничката крепост –
надеждата ми в някой непознат
отново да открия сън по тебе…
П.С.
Нощем – макови полета…в паметта
(между два отскока време)
скрити в сенки на жени от Арл…
или в мартенските преспи.
Някъде , след чашата абсент,
в жълтите звезди на Ейм заспива
твоят деветнайсти век.
С всички мои човешки зими…
https://www.youtube.com/watch?v=nkvLq0TYiwI
