на момичето загинало с делтапланер през лятото на 1988
Ти беше осемнадесет годишна
девойка с руси свилени коси,
бе в китна пролет цъфналата вишна
и свежестта на росните треви.
Ний бяхме влюбени в теб, Мария,
от всички, може би, най – много аз.
Защо ли трябваше от теб да крия,
Мария, моята любов тогаз.
За полети в безкрайните простори
копнееше все твоята душа,
във сините лазурни небосводи
желайше волно да се рее тя.
Във клуба те приехме най- радушно
и пръв учител, мила, бях ти аз.
Момиче бе ти умно и послушно
и стана в полет по- добра от нас.
Високо носеше се в синевата
все делтапланерът ти лекокрил
кат птица над баири и полята
и плавно и свободно се е вил.
И помня онзи черен понеделник
кога се с трясък в урвите разби,
все онзи твой фатален понеделник
що пламъкът във тебе угаси...
Но ето в състояние на полет
душата ти остала и до днес
и всяка ранна, пъстроцветна пролет
със птиците прелиташ ти при нас...
Ти беше осемнадесет годишна –
момичето със дългите коси,
което в прелест девствена и чиста
сияйше ярко в пурпурни лъчи....
13.05.2010
