"ЛЮБОВ и ОМРАЗА" - фик на Djenny_m

-25-

Дните минаваха бавно, но чувствата оставаха и не отшумяваха.
Вървях изгубена, търсейки сибе си, в очакване да зърна от някъде него...
Усещах се празна, почти изцедена. Болката не стихваше.
Дупката в сърцето ми се бе превърнала в пропаст, която ме завличаше и малко по малко започвах да изпадам в нея...
Знаех, че не е възможно да бъдем заедно, затова всеки преживян миг ми бе толкова скъп, а също и болезнен.
Но поне все нещо ми бе останало от него, което да напомня, че някога е бил в живота ми. Това са болката и раните в душата ми, които никога няма да завехнат.
Не е възможно човек да достигне дълбините на цялото ми съществувание и да бъде забравен....
Ще запазя спомена за него, и добрите и лошите моменти, защото те са безценни.
Това, което той ми даде, това което аз бях изпитала към него не го бях изпитвала към никой друг човек... ЛЮБОВ!!!
Пламен бе моята първа любов. Как да го забравя, когато го обичах?
Как, кагато устните ми още изгаряха за неговия нежен допир?
Сега се сетих за думите на онази старица, която преди време ме срещна пред черквата. Съдбата наистина ми изпрати любовта и омразата едновременно, но този път изборът не зависеше от мен... любовта се превърна в омраза!
Той ми измени, предаде ме, скри от мен похожденията си и не каза нищо.
Толково ли малко значех за него? – не спирах да си задавам този въпрос.
Означавах ли нещо? Или всичко е било игра, заблуда и той не е бил искрен с мен?
Вероятно никога нямаше да намеря отговор на тези въпроси...
Единственият човек, които можеше да внесе ясното в тази мрачна картина вече го нямаше, а най-жалкото от всичко е, че аз мислех за него, въпреки това, което ми причини. Но няма да му простя и колкото и да го желая не бих го погледнала отново. Вече нямам очи за него! Мразя го!
За мене той умря и отнесе част от мен със себе си.
Нямаше да бъда това, което бях преди, но не смятах и да се предам. Щях да продължа напред, колкото и трудно да ми беше...
Докато седях на верандата и размишлявах на звънеца ни се позвъни. Баба беше излязла на пазар, затова станах да отворя.
Реших, че е някоя съседка, но не бе. Пред вратата ми стоеше Ясен. Не го очаквах, но толкова се радвах, че го виждам. Той съзря измъченото ми лице и нежно пое тялото ми в обятията си. Там намерих спокойствието и топлотата, които прогониха самотата.

- Ще се справим заедно с това любима моя! – прошепна тихо в ухото ми.
- Няма да се откажа да се боря за теб!

- Недей! – изхлипах и зарових лице в гърдите му.

Знаех, че вече не съм сама. В тунела на мрака се появи светлина.
Един човек ми пододе ръка и ми показа, че слънцето не е залязло за мен. Той ми даде обичта и подкрепата от които се нуждаех и аз постепенно успях да отвърна на любовта му с любов.

ПП: Не е от значение факта, че не съм се влюбила в него от първия ден, по важното е ако не беше той, какво щеше да остане от мен?

Това е моят фик, надявам се да Ви е харесал. Голяма част от историите тук са истински. Лично аз много се забавлявах докато го писах, припомняйки си веселите моменти с багериста, но също така ми беше и много трудно да го завърша, защото не всички спомени бяха толкова приятни. Wink

Прочетох малка част от него и мисля, че е много увлекателна история между двама млади. Напомня ми за нещо мое, което писах преди години!
Inlove

Пожелавам ти повече вдъхновение и усмивки!

Мерси!

Пишеш много увлекателно и прочетох всичко на един дъх. Хареса ми! Inlove

Беше много реално, земно и истинско, животът, такъв, какъвто е.
Продължавай да пишеш в същия дух! Пожелавам ти много муза и много любов!

Благодаря!

» за Трети март,българският идеал...и"пиянството на един народ"
» Една не особено "велика" постъпка...
» "Бранителката на портата" от Мишел Зинк
» Майчина любов
» "Любим смс, който пазя..."