Живот за душа

Извинявам се на всички, които очакваха да видят тук съответния разка, налага ми се да го изтрия.

Малко се обърках! Мефисто ли е причината поради която е в Ада или има и още? И кога ще побликуваш продължението?

По принцип част от причината да слезе в Ада е Мефисто, защото, както е казано, само там може да се изпълни ритуала. Що се отнася до другата причина - тя става ясна по-нататък.
Друга част ще пусна да кажем утре...

Чакам с нетърпение

-

Удивително е! Разказваш толкова увлекателно и историята е толкова истинска. Все едно аз съм в Ада на мястото на Аида и виждам измамната красота на Мефисто. Просто нямам търпение да прочета останалото. Искам д аразбера какво щ естане накрая. Дали Ян ще я обикне или тя ще остане в Ада. Отдавна не бях чела нещо толкова добро. Стилът ти на писане е изключително добър. Нямам никакви забележки, само молба да пуснеш по-скоро следващите части.

-

Мххмм, привърженик на Данте ли намирисвам?
Историята е . Fitzroy добре ти го каза, Пишеш подробно, но не чак до там та да стане отегчително. Много ми харесва на кои моменти задълбаваш и начина по който ги описваш. Абе много ми харесва.

Ох, така както е тръгнало ми прилича на драма. някак си, като отчаян оптимист, тая надежда, че краят ще е щастлив, но дори да не е така, разказът ти просто ме плени. Дори ме разплака. Особено там където Ян не вижда това, което е пред очите му. Това е толкова реално - когато човека, който обичаме не вижда в нас, не вижда истинската ни душа, а само това, което е на повърхността. От друга страна това, че Аида не се харесва. Някак си тя не можа да оцени красотата на душата си, когато я видя в Ада. Мислеше само за обикновената тленна обвивка на тази красива, съвършена душа. А Мефисто, като един истински дявол е съвършено изграден образ - и перфектната му външност и лукавството му, стремежът му да нарани смъртните. Искам само да запитам - ти ли измисли той да е син на Сатаната или е някаква легенда? Коя? Аз си взех да чета "Изгубения рай "на Милтън, но си падам по окултното и разни такива библейско - сатанински истории. А пък твоят разказ съчетава мистичното с реалната любовна история и се получава истинска драма. Само се надявам, все пак края да е щастлив.

Страхотен разказ! Нямам думи... Напълно ме плени- цялата история е поставена по такъв начин, че няма как да не те докосне, да не те заинтригува. Харесва ми начинът, по който в самото повествование преплиташ много житейски истини, което прави разказът невероятен. Едновременно четеш за терзанията на Аида, а в същия момент се замисляш за хиляди други неща, запомняйки написаното не само, заради трагичната, поне за сега, любов на Аида, но и с размислите, които творбата пробужда у теб. Изчетох всичко на един дъх и сега нямам търпение за новите части. Успех и попътен вятър в творенето!

-

Перфектно е! Драма от началото до самия край, при това изпипана до последния детайл. Песента е една от любимите ми балади и буквално ме разплака за пореден път. Остана ми само да гадая защо сълзите й не се превърнаха в перли, а в кристали. Били го обяснила? Аз имам едно предположеие, но не съм съвсем убедена, че е правилно. Мисля си, че накрая Ян я погледвна по друг начин, но това не е било достатъчно. Или просто душата й е била прекалено чиста. Дори Мефисто бе изненадан, като че ли.
Много искам да прочета нещо друго твое, дори пак да е тъжно. Разказа те кара да се замислиш за много неща.

Много ти благодаря за милите думи.
Песента е любимата ми балада, обожавам Куин.
По принцип не съм съвсем наясно защо сълзите й се превръщат в планински кристали. Имам известни съмнения и това е, защото Ян все пак обича душата й, независимо, че не знае, че обича нейната душа. Човекът обаче не може да бъде само душа и това е един от големите проблеми в разказа. Точно затова Аида не се и опитва да оцени образа на душата си, защото тя няма образ всъщност, не и в човешкия сват, а Аида е човек и не може да бъде гледана по друг начин, освен чрез човешките очи и като тяло.
По принцип това е май единствения ми по-драматичен разказ, другите неща са по-оптимистични, макар да не съм привърженик на класическия щастлив край. Може скоро да пусна нещо ново.

Краят беше перфектно поставен! Аз лично тълкувам сълзите, превърнали се в планински кристали, като доказателство за това, че по един свой си начин Ян обича Аида, макар и неосъзнал, че красавицата от спомените му е точно тя. Разказът ти ми хареса изключително много, защото описва човешката същина толкова добре- винаги тялото е това, което ни представя пред околните и много често, заради недостатъците му, хората около нас ни подминават, което само по себе си е жалко.
Много силен разказ, който оставя много поводи за размисли след себе си. Моите поздравления за прекрасната работа! Продължавай все така и нека музата не те напуска! Надявам се да видя и някое друго произведение, сътворено от теб.