Една любов обезсмисля целия живот...

Здравейте, престраших се и аз да постна творбите си, писани преди доста време. (Разрових се из старите тетрадки. Възможно е някъде да има правописни, граматични или стилистни грешки, така че моля да ме извините. Просто ме домързя да ги оправя)

Пред входа на пейката седяха Нела и Магдалена. Току-що се бяха върнали от училище и решиха да си побъбрят. Както си говореха, край тях минаха трима колоездачи и двете момичета отправиха погледи към тях. Добре познаха момчето, което караше последно.
- Връщат се от тренировка. - каза Нела.
- Нели, Андрей на колко години трябва да е вече? - запита Магдалена.
- Ами той е три години по-голям от нас и сега трябва да е вече на около двайсет и една! Маги, аз исках да те попитам ти... обичаш ли го още?
- Интересен човек си, Нели, обичам го разбира се аз ти казах и пак ти го казвам, той беше първия ще остане и последния.
- Значи ти на него се оставяш за винаги?
- Да Нели! Както ти обичаш Тяната, така и аз Андрей.
- Да, но аз сега ходя със Стоян, а той дори не те е погледнал. От осми клас и си загубила ума си по него, та досега. Андрей дори и за човек не те има, а ти тичаш ли, тичаш по него.
- Стига, Нело, млъкни! - изкрещя Магдалена.
Нела погледна приятелката си.Чак сега забеляза, че очите й са насълзени.
- Маги, извинявай... аз не исках...
- Нищо, нищо аз си отивам вече!
Магдалена стана и тръгна към другия вход, където живееше.Нели гледаше натъжена приятелката си, докато тя се скри в другия вход. Когато се качи горе, се тръшна на леглото си и се разплака с глас. Колко пъти е лежала на това легло, ронила е сълзи, но никой не й помагаше и никой не помогна, не я утеши никой и сега. Пред Магдалена изникна оня ден, в който тя го спря на улицата и му каза:
- Андрей, може би знаеш, но аз пак искам да ти кажа, че те обичам!
- Е и, че какво?
- Нищо...
- А, хвърли ми се на врата де! - рече той през смях- С нищо не мога да ти помогна, баронесо, ако искаш една вечер в леглото на това съм съгласен. Аслъ, тебе те бива само за една нощ! Ха-ха...
- Простак!
- Охо, недей, вещице, не обиждай, ако искаш, заповядай в моето легло, аз съм на твоите услуги!
- Глупак, идиот! - рече Магдалена и затресена от плач побягна.
Ето тази случка се превърташе като филмова лента пред очите й,винаги когато го срещнеше. Сега тя отново си я спомни, стана й мъчно и реши: "Ще се убия, не искам да живея, не искам! Да скоча от терасата? - Не!... Ще се отровя, там горе в бюфета има хинин. Ще го изгълтам всичкия".
Така и реши, скочи, взе торбичката с хинин... и едно, по едно... го изгълта.
Тъкмо налапа хинина и някой позвъни на вратата. Отиде и отвори. Беше Нела.
- Заповядай!
- Маги, сърдиш ли се за това, дето приказвах досега?
- Не, не се сърдя... ох, лошо ми е!
- Главата ли те боли?
- Не! Лошо ми е, Неле... аз ще... умра!
- Хайде, моля ти се, без глупости!
- Съвсем сериозно ти говоря,аз ще умра... Сега... нагълтах хинини и започна да ми става лошо!
- Ти си луда, как можа...?!
Нела скочи и се спусна към телефона. Той беше в другата стая. Набързо се обади на бърза помощ и се върна при приятелката си.Тя губеше вече съзнание, цялата беше пожълтяла, още малко и... край...
Когато лекарят пристигна, напъха в устата й един маркуч с цел да измъкне погълнатите хинини. Както и да е, тя остана жива. Лежа в болницата две седмици. Изписаха я. Пропусна абитуриентския, макар, че беше приготвила разкошна рокля.
Днес е събота, Маги се връща от магазина. Когато минава на отсрещния тротоар, с ужас забелязва срещу себе си Андрей с едно момиче. Момичето изглеждаше добре, колкото и да се искаше на Магдалена да бъде грозна. Когато той я забеляза, хвана бързо под ръка гаджето си, което му отправи усмивка и весел поглед. Маги се ужаси, краката й се разтрепераха и се подпря на оградата до нея, за да не падне. Минавайки покрай нея Андрей се измя почти над главата й.Едва успя да се прибере в къщи, заключи се в стаята си и отново се разплака.
На другия ден в неделя тя отиде на плажа с Нела. Беше много хубаво, но както винаги на нея не й хареса. Стояха до обед, тъкмо щяха да си тръгват и при тях дойдоха две момчета:
- Здравейте - поздравиха едновременно Красимир и Павел.
- Здравейте - отвърна Нела.
- Магдаленке, ти да не се сърдиш? - попита Павел
- А, не!
- А защо не се обаждаш?
-Обаждам се, сега нали приказвам!
- Е, да, но одеве...! - и той заклати глава.
- Момичета, ще дойдете ли на събиране у нас тази вечер? - попита Павел.
- Може? - каза Нела.
- Магдаленке, ти ще дойдеш ли?
- А, какво ще правя?
- Как какво, много работи ще правим - ще играем, ще пеем, ще ядем, много работи ще правим! - обади се Красимир.
- Ще дойдеш ли? - попита отново Павел.
- Маги, хайде да идем!
- ... Добре де, ще отидем!
- Браво, ти, мой човек - каза весело Павел и я потупа по рамото.

***

Вечерта Магдалена и Нела отидоха в Павел на събирането. Павел живееше в същия блок, в който и Андрей. Само, че на първия етаж, а Андрей на шестия.
Когато момичетата пристигнаха в Павелови, научиха една новина, която ги потресе изцяло.
- Момчета, Андрюша ще дойде ли?
- Да, той ми обеща, че ще дойде с жена си! - каза Павел.
- С жена си? - извика учудено Нели.
- Да, снощи прави годеж!
- Сериозно ли говориш? - попита Стефка
- Да, съвсем сериозно, но вие ще я видите, те ще дойдат!
На вратата се позвъни. Магдалена усети, че се задушава, цялата се разтрепери, когато Андрей и годеницата му влязоха в стаята. Маги обърна главата си на другата страна, но Андрей я забеляза.
Танците започнаха. Андрей танцуваше само с годеницата си. Магдалена също танцуваше, но не винаги. Предпочиташе да стои на стола и да разглежда снимките. По едно време Красимир предложи:
- Хайде да играем на бутилка?
- Хайде!
- Хайде!
Почти всички бяха съгласни. Магдалена не искаше, но никой не я питаше. Бутилката се завъртя и ето ти нещастие... трябваше да се целуват Магдалена и Андрей.
- Как да не, ей сега ще се целуна с тая проститутка!
- Андрей, как можа! - извика годеницата му.
Магдалена изкрещя, разплака се и излезе в коридора. Момичето на Андрей я последва:
- Не, му обръщайте внимание, момиче, не е на себе си!
- Нищо, нищо...
- Върнете се в стаята, моля ви!
- Не, връщане назад няма, реших вече - място на този свят за мен няма. Бъдете щастлива... с него, девойко, и го обичайте, така, както го обичам аз.
Момичето я погледна учудена. Тя до някъде схвана смисъла на думите й. Влезе бързо в стаята при другите и накратко цитира последните думи на Магдалена.
Андрей спокойно я изслуша, а след това изхвръкна от стаята, за да настигне Маги. Когато слезе пред входа, се огледа, но видя никой. Лампите мъждееха, осветяваха пустите улици. Андрей отиде зад блока и започна да се оглежда наоколо. Зад него имаше само едно шосе, зад което се простираше железопътна линия, а след него - морето. Тъкмо щеше да си тръгва и в далечината по пътеката към железопътната линия забеляза човек.Стресна се. Позна, че е Магдалена. Спомни си, че тя имаше жълта блуза. Андрей хукна. Магдалена вече достигаше морето. Когато тя навлезе във водите му чу вик зад гърба си. Тя се обърна изплашена. Полата вече й се беше измокрила. Цялата се тресеше от плач. Очите й се бяха подули и зачервили. Андрей навлезе във водата.
- Магдалена, защо така... не трябва!
- Махни се от тук... нали съм проститутка, ти не говориш с такива хора - тя хълцаше и едвам-едвам изговаряше думите. След тези думи тя се обърна и продължи да навлиза във морето.
Без много да мисли Андрей я взе на ръце и я изнесе на пясъка.
- Искам... да умра, защо ме спираш?
- Не говори глупости, Магдалена, мисля, че ти си голяма и можеш добре да разсъждаваш!
Магдалена не го слушаше, тя се гърчеше на пясъка.
- Магдалена, какво ти стана?
Тя не му отговори. Изправи се, изкашля се така силно, че от устата й потече кръв. Да това не беше чудно за нея. Не за пръв път й се случваше. Но Андрей се изплаши:
- Какво ти е,Магдалена, кажи бе човек, какво ти стана?
- ... нищо!
- Как нищо, кръв е това!
- Нищо, ще спре!
Но кръвта не спираше. Тя плюеше кръв, ставаше все повече и повече. Цялата пожълтя и се разтрепера. Краката се подкосиха и се строполи на пясъка. Затъркаля се от болки. Андрей не знаеше какво да прави. Внезапно гърчовете престанаха. Тя остана така постната. Луната огря бялото й лице.От устата й потече струйка алена кръв. Андрей промълви:
- Магдалена... мила...
И той се разплака над топлото й още тяло!

Моля те, само оправи в заглавието обезсмисля.
Много извинявай, че с това започвам.

Невероятно е. Толкова ежедневно, толкова познато и в същото време адски трогателно. Успя да ме разплачеш. Наистина е много тъжно, което го прави невероятно силно, според мен. Браво на теб, много си добра. Пусни още от това, което си изровила, ще се радвам да прочета.

Хареса ми! Беше някак си... обикновено, често срещано, но и толкова различно. Не знам, мен лично историята на Магдалена ме докосна, толкова тъжна и трогателна. Като се замисля, че има толкова много момичета по света, които дават живота си за любов, която никога не биха могли да изживеят, ми става много тъжно...
Разказът ти е прекрасен, наистина докосващ. Продължавай в същия дух и се надявам скоро да прочета нещо ново от теб!

Много ви благодаря за милите коментари и мнения, наистина не ги очаквах