Искам предварително да се извиня, ако в текста има правописни, граматични или смислови грешки. Домързя ме да го редактирам..
По асвалта се движеха много коли. На спирката беше спрял обиколният рейс номер 2. От него слязоха доста хора. Сред тях вървеше
едно момиче. По вида й личеше,че е много тъжна. Тя вървеше бавно. С нея се изравни една жена.
- О, Сузана, как си? От работа ли се връщаш?
- Да, от работа! - отговори тихо момичето.
Жената подмина бързо.А тя вървеше все така бавно и със замислен поглед.
Когато влезе в апартамент, в който живееше, от кухнята се чу детски плач. Сузана изтръпна, бързо влезе в стаята и взе
плачещото дете на ръце.
- О, миличкото на мама, баба няма ли я още?
Детето беше на около годинка и нещо и не можеше да говори добре. Когато се видя в ръцете на майка си, то млъкна.Засмя се
и показа белите си крачета. Майката целуваше рожбата си. Тя се загледа в рамката на прозореца и онези мисли,
които ден и нощ не й даваха покой отново пронизаха съзнанието й.
***
Да това беше преди три години,ако не и повече. Беше излязла надолу по центъра с приятелки. На среща й се показа братовчед й
Александър с някакво момче.
- А, Сузи, здравей отдавна исках да те видя!
- Здравей, бате!
- Сузи, запознай се с моя приятел. От толкова време е заврънкал да зо запозная с теб...и ето сега-неочаквано!
- Е, Сашо, стига де! - каза непознатото момче.
- Ех, ами не беше ли така, а?! Запознайте се де!
- Много се радвам да се запозная с вас, Емил!
- Аз също, Сузана!
Погледите им се срещнаха. Усмивките също.
- Аз ви оставям, Еми! Чао, Сузана!
Момичето не се зарадва много на това. Разтреперя се цялата.Никога не бе оставала сама с момче и сега й беше неловко.
"Поне, Александър да беше останал- мислеше си тя- той пък и той какъв е загубен. Ами момичетата, къде се дянаха те? Какво ще
си помислят, ако ме видят с тоя?" Никога не бе имала връзка с момче.И сега изведнъж се появи Емил...
- Сузана- наруши най-после тишината той- искаш ли да влезем в сладкарница?
- Не!
- Защо? Нека влезем, Сузи!- и без да чака отговор я хвана за ръката я въведе в сладкарницата.
Поръча две пасти и бози, сядайки на една маса до витрината. Сузана ядеше бавно или почти не ядеше. Не смееше да погледне
Емил и отоговаряше на въпросите му дръзко.
-Защо се държиш така? Защо ми причиняваш мъка?- каза той, хващайки ръката й изпод масата.
- Пусни ме!
- Недей така, правя ли ти нещо, кажи моля те?
- Нищо не ми правиш!
- Тогава какво, Сузи? Ти ми харесваш, разбираш ли, харесваш ми!
- ...и ти ми харесваш! - промълви тихо Сузана и наведе глава.
- Сузана, какво чувам? - скочи от стола си Емил и я целуна по бузата.
- Ти какво? - почти извика Сузана- В сладкарница се намираш!
- Тогава да излезем вън! - по спокойно каза той.
Те излязоха от сладкарницата и тръгнаха нагоре към парка. По-късно Емил изпрати Сузана до тях, пред вратата на входа на блока
той я обля с целувки.Едва успяха да се разделят.Влюбеното момиче хвърчеше от радост. Когато се прибра в къщи побърза да
разкаже всичко на майка си.
- Майко, знаеш ли днес бате Сашо ме запозна с едно момче - Емил. Много ми харесва, знаеш ли?
- Е, от пръв поглед нищо не става, глупаво момиче!
- Не, мамо, не е от пръв поглед! И на мен отначало не ми хареса, но по късно когато бате Сашо си отиде и ни остави сами -
отидохме в сладкарница. После ходихме в парка, разходажме се!
- Е и, и какво? И мен са ме водили на разходка, после си отиват и повече никога не се връщат! От къде да ги знаеш момчетата
какво си мислят!
- Сега остави, какво е било едно време, друго е било! Той ми каза, че много ме харесва! От доста време
е карал бате да ни запознае, но той все не се е съгласявал, но днеска ни запозна! Апък, когато дойде да ме изпрати сега....
ме целува, целува! Много е нежен, майко, много е красив!
- Стига, глупаво дете! Как си могла да му позволиш да те целува?!? Сега ще отида да се похвали на приятелите си, че ти е
завъртял главата!
- Не, мамо, той не е такъв! Много е добър! Не говори глупостии!
- Стига- извика майката- Отиди да вечеряш, че кое време е вече!
Сузана влезе в кухнята разочарована от държанието на майка си. "Каква пък е тя- мислеше си Сузана- доверявам й се, а тя
пак: така и така било едно време. Не ми се яде сега. Ще си лягам!"
Отиде в стаята си, съблече се и легна. Дълго се въртя в леглото, докато заспи в мислите й все се явяваше образа на Емил...
Накрая заспа спокойно.
Дните за Сузана от този ден нататък бяха различни. Беше щастлива. Ходеше къде ли не с него- на разходки, на екскурзия,
и изобщо навсякъде с Емил. Този човек беше толкова ценен за нея, сякаш не можеше да живее без него.
Докато веднъж.............
Емил и Сузана отидоха на гости у един негов приятел - Стефан.Там завариха и едно момиче, изглежда,че беше приятелката му.
Беше хубаво у тях- игри, танци, закачки, музика. Двете двойки си компанираха чудесно. Стана много късно. Сузана поиска да си
върви:
- Еми, аз трябва да си тръгвам!
- Глупости, как така, ще спиш тука!
- Хайде де, кой ти е казал такова нещо?
- Как кой, аз ти го казвам! Ето, Мери ще спи тука при Стефан, нали Мери?
- Да, тука при Стефчо!-каза тя като се повдигна на пръсти и го целуна.
- Сузи, нали ще спиш с мен? - попита Емил и я погледна в очите.
- Не, Еми, аз ти отивам!
- Глупости! - Вдигна я на ръце и я отнесе в спалнята.
- Какво си намислил? Не те познавам такъв!
- Не бъди наивна, мила! - той се приближи до нея- знаеш,че аз те обичам. Тази вечер моите родители ще отидат при вашите да
обсъдят някои неща, миличка!
- Какви неща?
- Ех, нали искахме да се женим?- каза той като я събори на леглото и започна да разсъблича дрехите й.
- Но...
- Няма "Но"! Желая те!
Сутринта Сузана се събуди легнала върху гърдите на Емил. И той се събуди от целувките й...
- А...забравих, че спах с теб!- промълви сънен той- Какво си ме зацелувала, олиза ми цялото лице!
- Но, съпруже мой, защо говориш така?
- Хахахахаах, какъв съпруг съм ти аз?!
- Нали каза, че ще оженим?
- А, ти за снощи ли, дето ти казах, че нашите ще ходят при вашите и....
- Да за това!
- Глупости, аз те излъгах!
- Какво, лъгал си ме през цялото време?
- Да, иначе как щеше да те накарам да легнеш с мен!?
Сузана се разплака, зашочна да го удря в лицето и в гърдите, скубеше косите му- от къде да знае, че под бялата агнешка вълна
се крие вълк? Той хвана ръцете й, блъсна я на страна, зашлеви й два шамара и й се изплю в лицето.
- Гнусна пачавра, гъчеш се в ръцете на момчетата, а после ревеш. Като си толкоз глупава, сега си скуби косите
и си чукай главата! Хайде ставай, обличай се и изчезвай от тук, защото не мога да те понасям.
Съпана тя се прибра в къщи. Но не каза нищо на майка си, въпреки че разбра. Разбра, че.....
Тя беше бременна и това за никого не остана тайна. Майка й едва не полудя от мъка, но издържа. Роди се момиченце.
Но никой не дойде да го види, никой не дойде да я посрещне. Дойде само една стара жена. Сузана не я познаваше. Тая жена й каза,
че тяхните се отрекли от нея и не искат нито да я видят, нито дая чуят повече. Баща й дава само един апартамент, в който да
заживее от сега нататък.От този ден нататък тази жена бе нейна майка, приятелка и довереница на детето.
Момичето бе покусено от мъка. Скърбите се редяха една след друга. Но някак си трябваше да живее.
***
От тогава изминаха повече от две години. Сега стоеше вгледана в рампаката на прозореца и си мислеше за жалката си съдба на
изманено и излъгано момиче.
Детето спеше в ръцете й, а съзите се стичаха по лицето й. Кога ли това мъничко съкровище ще порасне, за да разбере
бедната си майка?!След като другите не я разбраха. Остави бебето на леглото. В това време в стаята влезе онази жена,
която чувстваше като своя майка.
- А, Сузи, ти се върнала! Плакала ли си?
- Не, не лельо, не съм плакала! А ти къде беше?
- Аз ли, на магазина! Защо?
- Детето плачеше!
- Тъй ли, миличкото на баба, то се е събудило!
Да, Сузана живееше в този апартамент. Чувстваше се добре с тази жена. Не общуваше много с хората от блока, макар че
те доста питаха и разпитваха за нея. Искаха да разберат нещичко, макар че тя не им обръщаше особено внимание.
- Сузи ще ходиш ли на баня?
- Да. Да гледаш детето, лельо Нетке, да не се притеснявам!
- Знам, знам не се притеснявай!
Сузана беше на около двайсет и две години. Беше още млада, но не се гримирваше и обличаше в сравнение с другите момичета.
Тя имаше дете и то й поставяше баиери навсякъде. Около нея се навъртаха много момчета, но не им обръщаше внимание. Ходеше
на работа, грижеше се за детето, за леля Нетка и не обръщаше внимание на заобикалящия свят.
Сега тя вървеше по улицата замислена и тъжна. До не нея спря една кола, врата се отвори. Тя се обърна и позна седящия вътре
младеж.
Това бе една много добро и умно момче. Доскоро учеше в Плевен за летец. От една година вече работеше като пилот. Той отдавна
харесваше Сузана.Искаше да се ожени за нея, да стене негова жена. Беше й дал срок до днес- да му отговори,но...
Тя му бе разказала историята си- за сина си, за Емил, за разбитото й сърце...Но я обичаше, въпреки всичко!
- Сузи, качи се в колата, аз ще те закарам до вас!
- Аз мога и сама, Ангеле! Върви си!
- Сузана, моля те, качи се!
- Е, добре..
Потеглиха.
- Сузана, аз бях те питал нещо и ти ми обеща, че днес ще ми кажеш своето решение.
- Нищо не съм ти обещавала! Аз ти казах отоговора си.
Стигнаха. Двамата слязоха заедно. Във входа той я спря.
- Сузи, моля те, кажи "да"!
- Аз ти казах-имам син от друг човек и нямам право да се женя за теб!
- Кой ти е казал, че нямаш право? Аз те обичам и искам да станеш моя жена! Никой не може да ни попречи да се оженим!
- Не, Аньо! Иди и си намери някое хубаво момиче и се ожени за нея. Аз не съм за теб, разбери го- каза тя като се задавяше
от сълзи. Беше й тежко, много тежко, защото съжаляваше, че не беше го срещнала по-рано...
Ангел я беше хванал за ръцете, бе паднал на колене в краката й и целуваше ръцете й.
- Моля, те! Разбери ме, поне ти! Аз те обичам, обичам те много и не мога да живея без теб!
- Разбирам те много добре- я се задъхваше, сълзите заглушаваха почти думите й- но аз имам дете, Ангеле, от друг! Разбираш ли, от друг!
Той стана и я погледна. От очите му се стичаха сълзи, които сякаш пробождаха сърцето на девойката. Този човек я обичаше,
а тя....
- Аз ще гледам детето ти като мое собствено. Ще го обичам както и ти!
- Ох, всички мъже приказват така, а после?-от устата й се изтръгна дълбока въздишка- Стани, Ангеле, няма нужда! Някой ще
мине и ще ни види!
Той не стана. Плачеше вече с глас, като малко дете.
- Няма живот за мен повече, Сузана! По- добре да изчезна, отколкото да живея без тебм, мила!
Тя не знаеше какво да стори. Този човек й бе много скъп, вече цяла година тичаше подир нея, само и само за да бъде с него.
Той стана погледна я в очите с тъжния си синкав поглед. Сърцето на момичето се стопи, коленичи до него прегърна го и го
целуна.
- Сузана, ти си моя, нали?
-....Да,Аньо,завинаги твоя!
