~Kiss_me~
Брой мнения : 97
Points : 132
Reputation : 0
Join date : 29.01.2010
Местожителство : В моя собствен свят...
 | | Заглавие: Мислите на една котка или, нещо повече Нед Фев 21, 2010 7:35 pm | |
| Ходя на курсове по БЕЛ.На миналия и първи урок трябваше да се опишем с качествата на животно по избор.Аз се оприличих на котка.Следващата задача беше да напишем кратко не повече от страница съчинение с или за животното,което сме избрали.Та ето го моето:
Размислите на една котка, или нещо повече
„Снегът” блестеше пред очите ми. Не блестеше, а сияеше. Защо в кавички? Защото невежите хора под „сняг” разбират замръзнала вода, а това чудо на природата е толкова повече… Лапичките ми оставят следи върху нежната бяла покривка. Тя бе тъй красива, но тъй мокра. Не я харесвах особено, макар, че и се възхищавах. Аз бях котето Писана. Писана,какво глупаво име! Пак невежите хора бяха накарали моята малка стопанка да ме нарече така. Но щом това бе нейното решение, то аз го уважавах.
Какво е „сняг”? Нещо, което всяко живо същество, освен човека, разбира и чувства. Има толкова легенди,че това са малки толкова свети организми,че сияят в белия цвят на чистотата. Други легенди гласят, че това е мястото,където душите слизат от рая, за да си починат. При всички случай, така нареченият „сняг” не е просто замръзнала вода.
Някога се възхищавам на хората. Те откриват толкова много неща, които никой друг вид не знае, а не могат да разберат други, които са толкова очевидни. Просто са невероятни! Искат да са най-напреднали, а се избиват за малките хартийки в джобовете си! Не могат да разбират нашия животински език, но искат ние да можем! Те не знаят, че всяко действие, е повлияно от важни за природата майка последствия. Не знаят, че когато навредят на някой или нещо друго, те вредят лично на себе си по морален начин.
Но има и други хора. Те се опитват да разберат какво става около тях не чрез науката. Тези хора са запазили детското в себе си, а това е ключът към разбирането с природния свят. Той е толкова сложно устроен. Когато се родят, малките бебета на хората знаят и разбират всичко, което става около тях, но не могат да го кажат с думи на себеподобните си. Пробват да направят това със знаци, но глупавите хора не могат да ги разберат. Наричат тези знаци първа думичка и така нататък. С порастването си детето знае и разбира все по малко.
И пак преди да измине поредната минута от краткият ми живот в тялото на това животно, което бях се попитах: „На къде отива светът?”
| |
|
