Внимание! Съдържа нецензурни изрази
DEAD
75% от жителите на планетата Земя твърдо вярвали в задгробния живот (според US учени).
Заинтригувани от тази цифра, решихме да те изплашим с най-важното на тема
“смъртта” (даже пратихме човек да види на място, но той не се върна, бахти ментето)
”Ехоо, тука съм, кво се праите!”
Повечето разкази за връщането имат сходни черти. Специалистите отделят 3 повтарящи се елемента от посмъртните видения
Познати хора
Могат да са както покойници, така и живи. Мъртвите често водят дълги, обстоятелствени разговори, интересуват се какво става в семейството и прочие – вероятно защото разполагат с неограничено време. Живите по-експедитивно искат да си се върнат към живота
Човек в бяло
Мълчалива фигура, от която лъха “любов, нежност и радост”. При опит да се метнеш в обятията й, обикновено вероломно мръдва встрани – нещо като намек, че моментът още не е настъпил
Заповед да се върнеш
Обикновено я издават или познатите, или фигурата в бяло, но понякога е просто глас от нищото. Думите почти винаги са едни и същи – нещо като ”имаш още работа на земята, върни се, още не си готов, мама ти дееба и аматьор” (е, последното си го измислихме – б.р.)
Пази си митохондриите!
Известно е, че в първите минути непосредствено след смъртта тялото губи около 60 до 80 г от теглото си. Тази загуба е необяснима и някак поддържа идеята за напускащата душа или енергия (ако нематериалността все пак има някакво физико-гравитационно измерение; оттам и онзи уж хубав филм 21 грама). Скептиците се съпротивляват. Например известният съветски реаниматолог и д-р на науките Николай Губин твърди в специален труд, посветен на този феномен, че мигновената загуба на грамове е свързана с моменталното изтощаване на... клетъчните митохондрии. Е много ясно, Коля, престани да цитираш очевидното!
Туристи в отвъдното
Най-общо, под “смърт” медицината разбира край на кръвообращението, който пък води до спиране работата на всички телесни органи, включително мозъка. Хората с диагноза “клинична смърт” не са в агония или в безсъзнание – не, те би трябвало да са абсолютно чао. Въпреки това някои се изхитрят и... се връщат! След което разпалено споделят впечатленията си от “пътуването” – разбира се, ако въобще имат такива, тъй като поне половината от всички реанимирани не помнят нищичко. Ние обаче открихме историите на петима българи, “умрели”, но след това “възкръснали” (търсихме и един супер известен евреин да разкаже от първо лице, но той не отвърна на молитвите ни, страшно се надува – б.р.)
Людмила Сладкова, 41, Варна
Върнала се след операция от цироза на черния дроб
”Лежах си в реанимацията, но всички апарати като да бяха изключени, а лекарите ги нямаше. Беше нощ. И тогава започнах да умирам. Осъзнах много ясно, че се случва, но бях спокойна, дори радостна, защото болката си отиде. Струваше ми се, че вися на няколко сантиметра над леглото. И тогава видях, че в стаята има стол и на него седи френският актьор Жан Рено. И ме гледа. Внимателно, с тъжни очи. Аз го питам: ”Какво, и ти ли?” Той мълчи. Тогава лекарите хукнаха, стана суматоха, подкараха ме обратно към операционната... Спомних си още, че Рено вероятно не знае български и му казах “орвуар”. После ми казаха, че съм била в клинична смърт 10 минути”
Георги Манев, 17, София
Върнал се след операция от левкемия
”Видях баба си как влиза заедно с лекарите – в същата престилка и шапка като тях. Първо се зарадвах, че идва да ме види, после си спомних, че е умряла. И се уплаших. После всичко взе да се върти и се събудих”
Александър Попов, 34, Троян
Върнал се след бъбречна операция (по-късно умира наистина – б.р.)
”Не помня почти нищо, само някаква музика. Много силна, нещо като марш от стар филм. Даже се зачудих, уж сериозна операция тече, а надупили музиката. После разбрах, че звуците нещо стават странни. Ама и хубави. Неземни… Не може да се обясни, напълно нечовешки звуци”
Младен Младенов, 52, София
Върнал се след инфаркт
”Виждах всичко, което се прави около мен, но някак отгоре и отстрани. Като че се бях издигнал към тавана. Оттам любопитно гледах как лекарите работят. Помня всяка гънка на касинката на една от сестрите. Беше ми смешно – ето, мислех си, как хитро съм се скрил тука. После ме завъртя нещо като водовъртеж и ме върна обратно в тялото ми”
Владислав Павлов-УМното, 28, София
Върнал се за малко след огнестрелна рана (три дни след този разказ умира – б.р.)
”Просто ми беше добре. Един вид животът е нещо неприятно – трябва да дишаш, мърдаш, мислиш, да правиш усилия. А всичко това е много уморително и най-важното – ненужно. “Връщаха ме” и ме “губеха” три или четири пъти поред и аз се ядосвах, мразех лекарите, които искаха да ме върнат в омразното съществуване. Опитвах да ги моля да не ме вадят от това блаженство и покой, но не можех да направя нищо, защото си бях мъртъв. Сега въобще не се боя от смъртта, защото знам, че е прекрасно”
”Всичко ще се повтори отново!”
Поне според великия и отскоро (март 2008) покоен писател-фантаст Артър Кларк
”Човекът има астрално тяло, което може да се освобождава от физическото. Душите на умрелите постепенно се изпълват с космически вакуум, който е и самият астрал. Колкото по-висок е етапът на цивилизацията, толкова по-мощна и умна е душата. Напълно съвършени стават душите на тези, които достигат и физическо безсмъртие – докато разумът и волята им се носи в астрала, телата са на други планети, поддържани от роботи и компютри (ама добри, не като онези в Матрицата – б.р.). Тези могъщи души прекрояват Вселената, създават звезди, запушват черните дупки и въобще привеждат всичко в ред. В крайна сметка, всички компютри ще се слеят в един мега-хипер-агрегат, а всички души – в един съвършен човек, който ще съдържа мислите, чувствата и паметта на всички хора, живели някога. И следва Златен век на абсолютно щастие. Обаче след време пространството ще започне да се свива и в един момент ще настъпи край на Вселената, при който последният човек и последният робот ще се обединят в единна и велика същност. Която произнася: ”Да бъде светлина!” и ще създаде нова!” (милият Артър явно се е бил напушил, но нищо – б.р.)
Пътешествия
Визити у дома, в работата, по любимите места от детството
Тунел Тъмен, и вървиш в него. Изходът обикновено е сияйно петно – оттам и мита за светлината в края на тунела, която всъщност си е чистата смърт. Върналите се обикновено разказват, че ги “отбиват” някъде по средата, в тъмното
Светлина Странна. “Неземна”. Ослепително бяла, странно синя или притеснително червена. Или е нещо като общо осветление на сцената, или само един ярък “стълб”
Поглед отгоре Реене под тавана на стаята, в която е тялото. Често разказвачите точно предават думите и действията на лекарите “под тях”
Шум Хлипове, пляскания, писък на ято птици, необичайна музика, далечни гласове или просто “непонятен, вълнуващ шум”
Вечно блаженство? Глупости. Ако вярваме на разните религии, точно след като лекарите в реанимацията вдигнат безпомощно ръце, за покойника-новобранец почват истинските проблеми
Ти умря!
И се прееба жестоко! Вече не можеш да се отдадеш дори на най-дребното просешко удоволствие – четене на Maxim. Ето и кво става с теб постепенно
1-4 часа Настъпва rigor mortis – трупът ти се вцепенява. Мускулите напълно губят еластичност и се вкаменяват. Обаче пак няма секс – щото някакси няма душа и атмосфера, а на жените в черно въобще не им и минава през ум
6 часа Някои химически процеси, които не се нуждаят от кислород, продължават. Черният дроб, например, продължава да разлага алкохола. Поне ще избегнеш махмурлука, честито!
8 часа Телесната температура пада до тази на околната среда – 20-22 градуса, което си е едно нищо за телесна температура
36-48 часа Rigor mortis-ът приключва. Сега трупът ти може да се закрепи във всяка поза, дори шпагат – със сигурност няма да възразиш (макар че шпагат си е малко педерастко)
24-72 часа Понеже имунната система е аут, бактериите в червата започват да ядат самите черва, както и другите органи. Почва се характерната смрад. Ти и без това си миришеше приживе, но сега вече си ебава майката
3-5 дни По кожата избиват петна. От носа и устата изтича остатъчна гъста кръв. Не е приятно, но пък кво ти пука
3-10 дни Кожата придобива синкав оттенък. Евалата, аватар!
Няколко седмици Зъби, нокти и коси могат да се изскубнат без усилие. Миришеш, та се не трае
Месец Кожата започва да се втечнява. Обикновено на този етап режисьорите на филми на ужасите засилват зомбитата на разходка из гробищата
Една година Само костите ти се белеят, дет вика Ботев. Ако са в суха и прохладна почва, примерно под вечен сняг, могат да се съхранят хилядолетия, докато не ги изрови досаден иманяр. Ако обаче по една или друга причина не са те погребали (дееба и стиснатите роднини), въобще не ставаш за гледане
10 години Помни те само майка ти и още един-двама
50 години Никой не те помни – освен ако не си оставил деца, ма и те се сещат рядко. Не си написал Деветата симфония, отдавна си се претворил в почвата – за кво беше целият напън, дишане и четене на Maxim?
Injury Time!
Т.е. кво става в последните минути
0 секунди Клинична смърт. Сърцето спира да бие, процесите на окисляване на материята, наричани общо “живот”, приключват. Зениците спират да реагират на светлината, спира подаването на кислород към мозъка
1 минута Кръвта започва да се сгъстява, а кожата – да избледнява от липсата на кръвообращение. Всички мускули се отпускат – включително... сфинктерът, сори (гледай да не си ял руска салата, че, така да се каже, ще пукнеш от срам)
3 минути Мозъчните клетки почват да измират
4-5 минути Очите потъмняват – поради недостига на кръв в очната ябълка
7-9 минути Всички мозъчни клетки умират (Този ефект може да се постигне по-безболезнено и с редовно гледане на bTV или слушане на Миро)
Папая срещу ташаци!
Вярванията за смъртта - бърз исторически преглед
Ацтеките Те били убедени, че пътят в отвъдното не е некво си удоволствие, а екстремно и супер трудно начинание. В него има срещи със змии и крокодили – неприятните влечуги не само искат да закусят с теб, но и настояват да разгадаваш шизофреничните им гатанки. После идват всякакви капани – отварящи се скали, осем пустини, ураган от остриета... За капак, някакви дървета те прекарват с много неизгодна размяна – те ти дават папая, а ти трябва да им дадеш съдържанието на скротумната си торбичка, т.е. добрите стари ташаци. Избор няма – иначе в ацтекския рай не пускат. Та като заместиш тестисите си с папая, при теб идва огромно червено куче, на чийто гръб минаваш бурните води на Великата река на Мъртвите. На входа властелинът на задгробния свят, с кратичкото и запомнящо се име Миктлантекутли, проверява какви дарове са заровили близките ти – и според това се определя звездите на една от деветте секции, в която ще бъдеш настанен. Т.е. ако искаш лукс на оня свят, напиши в завещанието да заровят ролекса и кайена заедно с теб!
Гърците Ама древните, не наште. Някои елементи от психеделичните ацтекски визии се споделят и от тях – поне що се отнася до участието на куче. В елинската версия то обаче е с три глави и бълва огън. А през Реката на мъртвите, кръстена на популярната рокгрупа Стикс (хе-хе), те прекарва лодкарят Харон (буквално, не че нещо те преебава с кинтите). Таксата му е само една монетка, която се слага под езика на мъртвия. Апропо, Стикс е една от петте реки в подземния свят и е наричана “река на омразата”. След Стикс и лодката по реката те чака още една от петте реки – Лета, или “реката на забравата”. Като се топнеш в нея, получаваш пълна склероза и забравяш целия си предишен живот
Ягуа Това са други коренни жители на Америка, и по-точно – дребни, кирливи амазонски индианци. Те смятат, че най-важното нещо – уникалният пропуск за оня свят – е пъпната ти връв. Затова грижливо пазят и сушат пъпчето след раждането и после го закачат на дърво над гроба на покойника. Следва и идиотското – на онзи свят трябва да се научиш... да ходиш с главата надолу и да говориш наобратно. Да, онтарбоан, абеогад... Защото онзи свят е “обратното” на нашия, чат ли си? Дрехите се обличат наопаки, спи се през деня, плаче се, когато ти е смешно и така нататък, чак до... циците на жените, които растели на гърба. (Което си има и плюсове, особено при задна прашка – според дребните, кирливи индианци от Maxim)
Китайците Както винаги, те го отнасят най-крив и венест. След смъртта се разделяш на три части – едната отлита и се преражда, втората отива да се отчита в царството на мъртвите, където има шанс за азиатски мъчения, а третата е наказана с вечна досада – да се върне вкъщи и да надзирава потомството. Някак случайно, без никаква връзка със славянските езици, душите на покойните в Китай почтително се наричат “Хуй”, без ташак! Казахме ли ти, че китайците винаги го ядат, а не само при Председателя Мао?
Келтите Друг веселяшки етнос. Предлага по-оптимистичен сценарий за райско устройство – ако в целия си живот си вършил достойни и честни неща, те чака запазено място на масата на бог Дагда, където тече безкрайно пиршество под звуците на традиционна музика, и неспирно се лапа варена свинска сланина, полята с... мед (бахмааму, Дагда, къде е кенефът тука?)
Резаните патки Т.е. мюсюлманите, извинявай. Те са с най-развинтена фантазия на тема смърт – оттам и малоумните джихадисти, готови на “камикадзе”-саможертва. Според тях в градините на вечността има перлен дворец със 70 отделения, всяко от които има по 70 рубинени стаи, а във всяка стая – голямо легло с по 70 постели в различни цветове. И, внимавай – на всяка постеля има по една тъмноока девица... Това прави 343 000 девици! Бахму майката! Тука и виаграта, и дори лекото пийване няма да помогне! С отвращение трябва да споменем, че според Корана, освен тристате хиляди девчонки (повечето най-вероятно от Русия и Украйна, откъде иначе толкова момичета – б.р.), в Рая има и “вечно млади юноши”. Явно за всеки случай, пфу
*отново извинение за нецензурните Думи. На който му се струва неетично нека не чете
